Закриват Русенска филхармония?…

Изумлението ми беше толкова голямо все едно чух, че закриват Министерски съвет. Дори по-голямо…

Възможно ли е гордостта на нашия град, нашата слава – едничка, която ни остана – да бъде закрита?… Но Русенска филхармония не е само местна величина и гордост.

Преди броени дни нашите музиканти и артисти от Оперното-филхармонично дружество се завърнаха от участие в един от най-престижните оперни международни фестивали в Солотурн, Швейцария – открит преди 15 години, в него са участвали певци от Метрополитън, Щатс опера – Виена, Миланската скала, Арена ди Верона. Фестивалът в Солотурн е сред първите шест световно утвърдени оперни фестивали: Арена ди Верона, Мачерата, Торе дел Лаго, Саволина (Финландия), Брегенц (западна Австрия). За качеството на нашия симфоничен оркестър всички са единодушни и не пестят суперлативи. Факт е, че Русенска филхармония участва в този фестивал за трети пореден път – това е прецедент в историята на фестивала, защото до сега друг симфоничен оркестър не е бил канен повече от веднъж. (Софийска опера е била участник в този престижен фестивал, но повече не са били канени.)

Добре, ще каже някой, Русенска филхармония не се закрива, а само се трансформира…, обединява се с Русенска опера, с която и без това още преди 10 години е обединена в ОФД… Какъв е проблема?

Проблемът е в това, че в резултат на тази трансформация, ще се случат следните три неща:

• Досега Оперно-филхармонично дружество (ОФД) винаги е имало две дейности – музикална и оперна. Сега ще бъде преустановена едната дейност – музикалната, защото според промяната новият културен институт ще се казва и ще бъде Русенска държавна опера. Симфонични концерти няма да има.

• След като няма да има музикална дейност и симфонични концерти, ще бъдат съкратени около 70 човека от оркестъра на Русенска филхармония - от онази, дето три пъти поред е канена да участва в престижен фестивал в Швейцария…и за която самия Джон Лорд е казал, че свирят като Лондонската филхармония…

• След като толкова хора ще бъдат съкратени от оркестъра, качеството и висотата на изпълнение ще бъде непоправимо нарушено, защото ако за една оперна постановка или симфонично изпълнение са необходими 70 човека, а налице са само 40, не може да се постигне онова съвършенство, което има в този момент оркестъра. Репертоарът ще бъде ограничен… А на всички е ясно, че Русенска опера е на висота заради високото ниво на Русенска филхармония. И  в това няма нищо лошо. Какво ще бъде нивото на НОВАТА Русенска държавна опера? Като всичко държавно досега –   на практика нашият престижен симфоничен оркестър, все още наименован Русенска филхармония, ще бъде унищожен.  Това е последното  нещо, с което русенци все още се гордеем и славим у нас и по света…

Хората, работещи в ОФД, са наясно, че в момент на такава криза трябва да се правят икономии. Проведени са общи събрания, на които те самите са взели решение за намаление на собствените им заплати само и само да се запази състава на филхармонията в името на качеството на изпълнение, което вече са постигнали. Това е достойно за уважение и признание! Дори не става въпрос за социална взаимопомощ … Хората на изкуството знаят това най-добре.

От друга страна – в Русе винаги е имало голяма публика, която обича и има традиция да слуша класическа и оперна музика. Концертите на Русенска филхармония радват русенци с безплатните си концертни изпълнения през лятото, които създават неповторима атмосфера в центъра на града – едно от малкото неща, с които до сега успявахме да задържим поне малко духа на Русе и истинското естетическо удоволствие от прекрасна музика…

За съществуването на Русенска филхармония (само че наименована по друг начин) има документи още от 1919 година – времена, далеч по-тежки от сегашните. Дали културна институция – толкова стара и с такива постижения – трябва да бъде трансформирана и на практика унищожена?

Когато се правят промени, не трябва ли критериите да бъдат: качество, постижения, история?

Относно пазарния механизъм за финансиране

Винаги съм смятала, че пазарната икономика е най-добрия до сега измислен механизъм за прогрес и развитие:  по-добрият печели. Кой е по-добрия? Този, който успее да задоволи най-добре вкусовете на определена ниша (група от хора) и техните потребности, независимо за какъв продукт става въпрос. (Това е опростено казано).

Чрез музиката, операта, балета се създават продукти – постановки, фестивали, концерти. Да, тези продукти трябва да се подчиняват на пазарния принцип за развитие. И така става – чалгата има най-много почитатели, следователно най-много печалби. За да печелят хората занимаващи се с друг тип музика или изобщо изкуство трябва да има достатъчно платежоспособна публика, за да си плаща билетите… и така да съществуват. Продуцентите (мениджърите в изкуството) се занимават именно с това – да осигуряват ангажименти, спонсори и така да поддържат определени  отлични културни продукти и да печелят… Но!

Музиката, балета, операта, театъра, освен създаващи продукти, са изкуство – висша форма за създаване на красота. Само човекът има тази способност да създава красота… Като форма на красотата и висша естетическа наслада, изкуството достига до най-фините слоеве на душата, на духа… Ето защо изкуството е един от най-мощните инструменти за въздействие… за възпитание в ценности и определен светоглед…

Ако само пазарът в настоящата ситуация определя какво ще се слуша и гледа, мощно и стремглаво ще се упътим към бърз упадък. Сетете се защо… А може би така трябва – всяко общество и цивилизация преживяват тази цикличност на възход и регрес. Каквото заслужаваме, това  имаме.

Но ако искаме в период на такава тежка икономическа ситуация да запазим най-добрите си постижения в културата, са необходими спонсори. Кои са те? Държавата? Частни спонсори?

Чия е политиката за това каква култура ще има този народ?…

Аз знам едно и се обръщам към Министъра на културата: Добрите неща трябва да се пазят! Това е основен ориентир за промени.

А сега чуйте това изпълнение: