Да играеш умно Уроци по ядрено възпиране от масата за покер

През 50-те, когато ядрената надпревара със СССР заплашваше да излезе извън контрол, американският президент Дуайт Айзенхауeр назначи за  съветник по въпросите на националната сигурност Оскар Моргенстърн – икономист от университета “Принстън” и  съавтор на “Теория на игрите и икономическото поведение” от 1944 г. “Когато блъфирането стане толкова лесно, а заплахите – толкова зловещи, колкото никога преди това, по-късно пише Моргенстърн, е жизненоважно не само за нашия Държавен департамент, но и за целия свят да разбере кой е най-разумният начин да се играе тази смъртоносно реална версия на покера.”Айзенхауeр явно приема съвета на Моргенстърн. През март 1955 г. например той изпълни един класически ядрен блъф – успя да убеди китайския лидер Мао Цзедун да се откаже от заплахата си да нападне Тайван, намеквайки за ядрена атака срещу самия Китай. Неговият наследник Джон Ф. Кенеди разигра поредица от блъфове и контраблъфове със съветския лидер Никита Хрушчов при кубинската ракетна криза през октомври 1962 г., докато накрая Хрушчов, както се изразява Антъни Холдън, “хвърли картите и се отказа от мизата”. Постът изисква такива умения; както обичаше да казва Ричард Никсън, цитирайки свой преподавател: “Мъж, който не може да вземе една ръка в партия първокласен покер, не става за американски президент.”Засега Китай и Русия са извън играта на ядрено блъфиране, но днес 44-ият президент на САЩ стои на масата с няколко нови съперници. Иран и Северна Корея се доказаха като факири с безгранични способности, когато става дума за блъфиране. Те използват факта, че светът не е сигурен с какво точно разполагат и какво могат да направят с него, за да извадят противниците си от равновесие. За да успее, президентът Барак Обама ще трябва не само да се научи да блъфира, но и да разпознава кога Техеран и Пхенян лъжат за картите си.

Важно е да следим моделите на поведение. Опонент, чиито “жетони събират прах”, не е залагал от час или повече, когато най-накрая заложи, вероятно разполага с по-силна ръка от играч, който влиза при всяко залагане. Поведението на непоследователни играчи като иранския президент Махмуд Ахмадинеджад и севернокорейския Ким Чен Ир би трябвало да убеди американския президент, че те всъщност не разполагат с ядрените възможности, за които претендират. Понякога обаче Обама ще трябва да се абстрахира от обичайното им поведение. Разпространена тактика при покера е бавната игра – да вкараш опонентите в капана да залагат срещу това, което смятат за слаба ръка, докато планираш неприятна изненада при разкриването на картите. Но тъй като тази тактика се използва често, от време на време е полезно да се прилага обратната. Ако имам две аса и се появи трето, ще заложа, надявайки се и опонентът ми да заложи с презумпцията, че имам слаба ръка, тъй като всеки умен играч би забавил играта при чифт аса.

Друга подобна стратегия е “рекламата”. Макар правилата да не изискват от нас, играчите на покер, да разкриваме картите си, когато останалите се откажат при нашия залог, ние понякога блъфираме, за да създадем агресивен, непоследователен или просто налудничав образ за играта си. При дипломацията тази тактика също не се пренебрегва – сетете се за имиджа на “луд бомбаджия” на Никсън по време на войната във Виетнам или за променливото и дръзко поведение на Ким Чен Ир напоследък.

Понякога прибягваме до страшилища – много силни ръце, за да подсилим впечатлението, че залагаме само когато имаме такива, и по този начин успяваме да блъфираме по-успешно със слаби ръце. Например тактиката на Иран да използва деца в търсенето на мини по време на войната с Ирак целеше да демонстрира, че Иран ще се защитава с всички възможни средства. Великият играч на покер Щу Унгар печелеше мащабни турнири по холдем покер без лимит с агресивни, показни залагания. Когато опонентите му се изморяваха от арогантността му и решаваха да заемат позиция, той често беше готов да ги разгроми, разкривайки много силна ръка, която е задържал до този момент.

И най-накрая тактиката на small ball (малката топка) – постоянната, контролирана агресия, днес използвана от най-добрите играчи на холдем покера без лимит. Майсторите на small ball влизат с много малки залагания, като или печелят при първото залагане, ако всички се откажат, или залагат повече на втория тур, разчитайки на факта, че през 2/3 от случаите ръцете на съперниците им не са се подобрили. Малките им вдигания ги задържат в играта след поредица от иначе печелими конфронтации, което им позволява да се възползват от по-несигурните си опоненти.

Събитията досега показват, че американският президент е класически small ball майстор на дипломацията и, изглежда, дори е възприел тази тактика при играта на карти. През 2007 г. на въпроса на журналист какъв е скритият му талант Обама отговаря: “Много добър играч на покер съм.” Да се надяваме, че това твърдение ще се окаже вярно.

Джеймс Макманус е професионален играч на покер и автор на книгата Cowboys Full: The Story of Poker (”Подробно за каубоите: Историята на покера”)